Оракули и предсказания при траките

 

Изучаването на пророкуването не е обосновано като специален проблемен кръг в тракологията. След като вече е ясно, че траките не могат да се причислят сред шаманстващите народности, е необходимо да се определи къде е било мястото на оракулите и предсказанията в тяхната религия. Това обаче е сложна за изпълнение задача, чието решение не може да бъде потърсено на едва няколко страници. Поради това обстоятелство целта на следващите редове е ограничена само до представянето с кратък коментар на по-важни извори относно традициите на пророкуването сред траките – акт, който сам по себе си е източник на основни посоки и предизвикателства за бъдещите проучвания.

Естествено, когато става дума за безписмен народ, са налице съществени пречки пред опитите за възстановяване на неговото минало. Ситуацията се усложнява още повече, ако се касае за проблематика като пророкуването. Така в античната литература, освен че липсва текст, посветен на тази дейност сред траките, доминират легенди, митове или отделни вметнати съобщения без достатъчно информация. Често отделни персонажи или реалии, отнасящи се до пророкуването, само са споменати, без никакви подробности. В много случаи информацията за легендарните личности с експлицитно посочена тракийска етнокултурна принадлежност е противоречива. Важно е да се отбележи, че дори известните към момента сведения не са събрани и систематизирани от съвременните учени, за да може по този начин да се придобие някаква представа за този аспект на тракийската религия. Същото е валидно за археологическите материали, епиграфските паметници и нумизматичните данни, които могат да се свържат с пророкуването. Има още една съществена група извори по проблематиката – в българската традиционна култура са запазени практики за извършване на най-разнообразни по своята същност и цел гадания. Без съмнение корените на някои от тях трябва да бъдат потърсени още през античността – твърдение, което може да се потвърди или отхвърли само след достатъчно пълно проучване на наличните данни.

Вероятно поради изброените дотук констатации проблематиката, свързана с пророкуването при траките, не е намерила достатъчно отражение в проучванията на съвременните учени. Последните се ограничават почти изцяло върху търсенето на аргументи за локализирането на енигматичното прорицалище на Дионис в Тракия. Нерядко в общи или по-специализирани изложения по различни аспекти от историята на траките се представят отделни легенди за пророческите способности на определени легендарни персонажи, без всички те да са събрани и систематизирани на едно място, за да бъдат изведени някакви наблюдения по тази проблематика.

 

Легендарните тракийски прорицатели

 

Още в най-древни времена сред траките имало лица, занимавали се – наред с други, разнообразни по своя характер, неща – и с пророческа дейност. Много са легендарните сведения за Орфей, но в малко от тях той е определен като прорицател (μάντις), във всички случаи без да е представена в подробности пророческата му дарба. Поради това изглежда невъзможно да се определи как е предсказвал Орфей и дали е бил вдъхновен от някой бог, поради комплексния характер на представата за него, например: от една страна изобразяването му с лира подсказва връзка с Аполон, докато чрез смъртта си той може да бъде определен като инкарнация на Тракийския Дионис. Интерес тук представляват две схолии към произведения на Еврипид, в които се съобщава за „писания на Орфей върху дървени плочки”, свързани с прорицалище на Дионис в Тракия. Не е уточнено изрично защо мястото на тези плочки е търсено във връзка с такава реалия и какво са представлявали те по своята същност. Добре известно е обаче, че в някои антични прорицалища предсказанията били записвани. Оттук може само да се предполага дали тези плочки не трябва да бъдат тълкувани като подобни записи. Предположението може да се подкрепи от запазените образи на говорещата глава на Орфей в присъствието на писар, които лесно могат да се обяснят със създаване на въпросните дървени плочки.

Според Аполоний Родоски с дарба да предвижда, при това – непогрешимо, бог Аполон надарил цар Финей. Около дома на Финей се стичали съседите му, за да получат прорицание. Именно чрез своето пророческо изкуство той освобождавал подчинените и съседните му траки от техните неволи, за което те му благодарели. Зевс обаче ослепил тракийския цар, понеже разкривал твърде точно бъдещето на хората. Разбира се, това е само една от легендите за Финей, които впрочем значително се различават една от друга. Тя обаче позволява да се констатира, че в конкретния случай пророческото божество е Аполон, който вероятно инспирирал Финей в неговия Финеон (?).

За съжаление, не всички сведения за пророческите способности на легендарни тракийски персонажи са толкова детайлни. Например, Омир определя друг легендарен цар, Меропс, като „вещ прорицател за всичко”. В случая не е съобщено нищо за направени от него предсказания или за това как въпросният цар пророкувал и дали бил инспириран от божество. Според Еврипид след смъртта си като гадател на Дионис в Пангей трябвало да пребивава друг легендарен тракийски цар – Резос.

 

Прорицалището на Дионис

 

Освен данни за отделни прорицатели, античната традиция е запазила сведения и за съществуването на прорицалища в земите на траките. Безспорно най-много данни сред тях има за усилено търсеното от българските учени прорицалище на Дионис. Освен споменатите по-горе схолии към текстове на Еврипид, в историографията се цитират още няколко важни текста.

Първият от тях е изложението на Херодот за владяно от сатрите прорицалище на Дионис. То се намирало сред най-високите планини. Профети в него били беси/биси, част от сатрите. Имало и жрица, която давала отговорите както в Делфи. Локализирането на тази реалия е възпрепятствано от факта, че епиграфски в Тракия не са засвидетелствани профети на Дионис. Ако се вярва на сравнението с храма на Аполон в Делфи, то тук става въпрос за инспириран оракул, т. е.: нещо съвсем различно от следващите сведения.

Без съмнение за друг храм на Дионис свидетелства Псевдо-Аристотел. Той се намирал в Крестония, при земята на бисалтите. Когато богът възнамерявал да направи плодородна годината, на мястото се появявал голям огнен пламък, виждан от всички в теменоса. Когато пък възнамерявал тя да бъде неплодородна, не се показвала никаква светлина и мястото било обвито в мрак, както през останалите нощи. Не е съобщено какви действия били предприемани при търсенето на тази поличба. Няма информация и за служителите, обслужващи храма.

Чрез огън било предсказвано и в свещена гора на Либер Патер (т. е. римският еквивалент на Дионис), както е известно от Светоний. Там се пророкувало по варварски обред, чрез изливане на чисто вино върху олтара. Когато Гай Октавий, бащата на римския император Август, посетил това място с въпрос за бъдещето на сина си, след посоченото действие от олтара лумнал пламък, който достигнал чак до небето. Жреците обяснили, че това означавало раждането на господар на света. Подобно знамение било получено само веднъж дотогава – когато Александър Велики принасял жертви пред същия този олтар.

Според Макробий при лигирите в Тракия имало прорицалище на Либер Патер, в което се издавали предсказания след пиене на чисто вино. Няма информация за характера на тези предсказания и за това кой всъщност пиел виното.

Останалите извори са с много по-ограничена информация. В един случаи само е съобщено за „Дионисово предсказание от Тракия”, без подробности за това как то е било получено. Традиционно с търсеното прорицалище на Дионис в Тракия се свързват още няколко антични сведения, но без каквито и да било аргументи, тъй като в тях не се съобщава за прорицалища или за някакви прорицателски техники.

Трябва да се обобщи, че представените накратко извори за прорицалище на Дионис в Тракия се различават по своите съществени характеристики, като: термините, използвани от античните автори за означаване на тази реалия; ритуалът на пророкуване; обслужващият персонал и други. Всичко това позволява да се твърди, че без съмнение оракулите на Дионис в Тракия били повече от един, колкото се стараят да идентифицират съвременните учени.

 

За значението на пророкуването у траките

 

Информацията за прорицалища в Тракия не е свързана само с Дионис. Апиан съобщава, че “някои траки се преселили [от Европа] в Азия … и у тях Арес имал прорицалище”. Това съобщение поставя и Арес сред пророческите божества у траките, нещо поначало рядко за този бог, но не допринася с нищо повече за изясняването на свързаната с пророкуването проблематика. Тук обаче трябва да се има предвид и едно сведение на Херодот, което ясно демонстрира значението на пророкуването сред някои траки: „пеоните от Стримон получили предсказание да предприемат поход срещу перинтийците и ако те ги посрещнат и ги повикат с висок глас по име, да ги нападнат, а ако не ги повикат, да не нападат”. Много би прилягало подобно прорицание да е получено в прорицалище на бога на войната, но дали това действително е било така, не е уточнено от античния автор.

Това не е единственият известен случай, когато важни въпроси от тракийската действителност били решавани от предсказания. В един от фрагментите на Аристотел се чете: „Траките наричат мишката аргилос. Според едно предсказание те основали град там, където видели мишка, и го нарекли Аргилос”. Запазени са сведения и за извършване на предсказания на битово ниво, като например какво ще бъде времето – подобни се откриват и в традиционната българска култура.

Сред траките имало и реални личности, които се занимавали с пророкуване. Страбон информира за Декайней, който „научил в Египет някакви поличби, чрез които възвестявал волята на боговете”. Историческа личност е и Вологез, жрец на Дионис, който притежавал слава на пророк, без да е известно как я е придобил. Други прорицатели са останали анонимни.

Освен приложените дотук сведения, авторитетът на траките в областта на пророкуването се доказва и от факта, че до средата на ІV в. пр. Хр. прорицателите в може би най-популярното прорицалище в гръцкия свят, оракулът на Аполон в Делфи, били означавани като Тракиди.

Приложените примери показват, че при траките има данни за практикуването и на двата вида пророкуване, дефинирани още от М. Тулий Цицерон. Първият вид било естественото пророкуване, инспирирано от някое божество. Вторият вид е придобито, техническо, т. е. такова, което – за разлика от първото – можело да бъде научено и още през античността било разбирано като изкуство. Информацията за пророкуването обаче не се ограничава само до съобщенията в античната литература.

 

Запазени практики с античен произход?

 

Днес на редица места в България се откриват практики, които в много отношения са идентични или най-малкото силно напомнят за документираните през античността лечебни оракули. Под това название се обединяват различни по характер действия, чиято цел е получаването на изцеление. Съвсем естествено е, като се имат предвид огромният брой тракийски реликти в традиционната българска култура, произходът на някои от тях да се потърси в античността, макар и засега да липсват директни данни за неговото доказване. Само в Централните Родопи могат да се видят поне няколко съвременни практики, които намират аналогия в антични ритуали, свързани с пророкуването. Тук е достатъчно да бъдат представени съвсем накратко само две от тях.

Съществува съвременно поверие за лечебната сила на местността Кръстова гора, което стои в основата на превръщането ѝ в национално светилище през последните две десетилетия. Според сведения на поклонници, при преспиване в храма или гората край него, те или направо получавали изцеление, или им се присънвал, или пък се явявал персонаж, който им представял начин, по който то може да бъде постигнато. Идентична била практиката в някои антични светилища, в които съществували лечебни оракули, посветени най-вече на Асклепий. В тях освен поднасянето на дарове, каквито са и поставяните на кръста неща в Кръстова гора, се съобщава за настъпило излекуване след пренощуване в храма или в близката свещена гора, или се получавало съновидение, ако самият жрец не изричал необходимото.

Вероятно с антични корени е друг интересен гадателски обичай, запазен дори до ХХ в. На няколко места в Средните Родопи съществувал ритуал на препогребване на костите на починали. Веднъж погребани, след 3, по-рядко след 5 или 7 години те били изравяни от специални лица от женски пол. По костите били извършвани гадания, например за това, какъв е бил животът на починалия: дали е бил праведен или имал прегрешения. Тази практика може да се свърже с две антични сведения по отношение на траките, които също имали за цел да преценят живота на даден индивид, макар и по друг способ. Според Плиний Стари някои тракийски племена (скитите) преценявали дали животът на определен индивид е бил щастлив, като събирали в урна черни или бели камъчета за всеки ден от неговия живот. Информацията е допълнена от Зенобий, според когото в деня на смъртта преброявали тези камъчета и ако преобладавали белите, обявявали мъртвия за щастлив. Първоизточник на тази информация вероятно е творилият през ІІІ в. пр. Хр. Филарх.

Представената информация не изчерпва всички налични данни за пророкуването при траките, но доказва острата необходимост от бъдещи проучвания по проблематиката. Видно е също колко разнообразна по характер и съдържание е информацията за практикуването на тази дейност в древна Тракия.

 

 

© д-р Йордан Илиев

Публикувано на 25. Октомври 2012 г.