Лична страница на Йордан Илиев


 
Омир
ДЕЙСТВИТЕЛНО ЛИ ОМИР Е БИЛ СЛЯП?
 
       
       
 
 

 

 

Приписваните на Омир поеми „Илиада” и „Одисея” са най-старите и същевременно най-четените през вековете литературни произведения на античността. Пресъздадените по уникален начин образи, битки, пътешествия и пр. винаги са вълнували читателите, а по-любознателните дори си задавали множество въпроси за техния автор, чиято личност се губи в текста. Един от тези въпроси е: Дали действително Омир е бил сляп? Опит за отговор е потърсен в следващите редове.

Доминиращата част от античните писатели смятали Омир за безспорен авторитет по почти всички въпроси, но някои се изказвали критично към определени негови сведения. През Средновековието и Ренесанса продължил традиционният интерес към епоса, а от началото на Х V ІІІ в. бил поставен на научни основи т. нар. „Омиров въпрос”. От тогава до наши дни учените спорят дали Омир е съществувал или не, дали той е автор на споменатите произведения и т. н.

Кой в действителност е бил Омир? – този въпрос поставил пред прочутото прорицалище в Делфи римският император Хадриан. Това показва до каква степен още в древността липсвала яснота върху личността на Омир, но и подчертава съществуващия интерес към този проблем. Отговорът на пророчицата, Пития, съобщавал, че прочутият поет в действителност бил син на Епикасте и Телемах, сина на Одисей, един от персонажите в „Одисеята”, ако разбира се целият този разказ отговаря на реалността.

Изказани са множество мнения по различни аспекти относно Омир: някои напълно отхвърлят реалността на неговата личност, докато други не се съмняват в нея. Италианският учен Джанбатиста Вико например смятал, че Омир не е точно определено лице, а просто идея за генерализиран образ на певец (аед). Важно е да се отбележи, че сведенията за Омир датират няколко века по-късно от времето, когато се предполага че е живял и за което указва неговото творчество.

Следващ особено важен въпрос е: Кога всъщност е живял Омир? На него също не може да се отговори категорично. В сведенията на античните автори съществува разлика от около пет столетия между най-ранната и най-късната датировка на времето, по което е творил поетът. По-голяма конкретика е невъзможно да бъде постигната дори и при внимателен прочит на двете поеми: определени пасажи се отнасят към сравнително ранна епоха, докато други били прибавени по-късно.

Още по-комплициран е въпросът за родното място на Омир. В древността за тази чест спорели 19 града, като всеки от тях изтъквал определени аргументи. Съвременните изследователи смятат, че поемите били създадени в Йония, по-точно: в някой от крайбрежните градове на Мала Азия.

Дали обаче Омировият епос е бил записан още при създаването си? Част от елинистите през ХІХ в. след внимателен анализ на двете поеми достигнали до заключението, че без писменост не е възможно да се съчинят подобни по обем произведения; други пък не отхвърлят подобна възможност, като дават пример с фолклора на някои съвременни народи. Трето течение в историографията смята възникването на поемите от народните предания, които били преработени. Важно е да се отбележи съществуването на писменост през V ІІІ в. пр. Хр., когато се поставя Омировото творчество.

Представената съвсем накратко дискусия върху отделни аспекти от личността на Омир предполага също и дискусионен отговор на въпроса дали Омир е бил сляп. Това твърдение е сравнително късно, също както и останалите сведения за поета, но през вековете се е наложило повсеместно: от някои антични скулптури, през картините на ренесансовите художници до съвременните учебници. Не трябва да се изключва обаче и другата възможност, според която Омир сам е записал поемите си. Направеният преглед показа вероятността и на двата варианта; още повече, че сведенията за Омир се увеличават успоредно с дистанцията от времето, през което той е живял, съвместно с противоречията между тях.

 

 

   
Начало
   

 

   

Valid XHTML 1.0 Transitional

   

 

  © 2008-2013 Йордан Илиев, jordan.al.iliev@gmail.com
Последно обновяване:
3. Февруари 2013 г.